Годишна среща с участниците по образователни програми PTP / ELTP/ TD

В периода 18-20 ноември се проведе годишна среща на участниците по образователни програми, организирани и финансирани от Фондация „Америка за България“ и „Институт за международно образование „.

15085491_1331534190203910_3214179263042003349_n

170 директори, учители и технологични директори по програми „Академия за директори“ (PTP), „Обещаващи лидери в образованието“ (ELTP) и „Технологични директори“ (TD) споделяха своите добри практики  от прилагане на иновативни подходи в създаването на професионални учебни общности и подобряване качеството на образование в своите училища.

Проведе се тренинг за работа в екип с директори и учители по региони, за обсъждане и разработване на стратегии за развиване на силните страни в дадено училище, с цел подобряване качеството на образование.

Гости на събитието бяха:  Деян Стаматов, Заместник-министър на образованието и науката; Стела Мицова – Началник на отдел „Политики за достъп до качествено образование“, дирекция „Формиране, анализ и оценка на политиките“ – МОНРима Шор – „Банк Стрийт Колидж“, Ню Йорк, САЩ; Атина Лао  и Лиса Карбахо – Институт за международно образование (ИМО); Наталия Митева и Станислава Станева – Фондация „Америка за България“; Елена Хаджисотирова – Консултант към ИМО ; Хилда Терлемезян – Педагогически факултет към ПУ „Паисий Хилендарски“; Александър Ангелов и Елисавета Якимова – „Център за творческо обучение“.

КАКВО СПОДЕЛИХА СПЕЦИАЛИСТИТЕ:

Рима Шор  за начините да се преодолее неумението на учителите да разговарят по темата за споделянето на добри практики, за отваряне на класната стая за наблюдение, анализ и конструктивна обратна връзка:

„Една от причините да не наблюдават достатъчно уроци на учители, която директори в Щатите изтъкват е ангажираността им с други дейности като разговори с родители, кражби на химикали в училище и други подобни. Всъщност аз постепенно започнах да осъзнавам, че директорите се страхуват да посещават часове, защото не са сигурни какво да наблюдават. Често вниманието им е насочено към информационните табла в класните стаи а не към съдържанието на урока. Ако вниманието се насочи към наблюдение не какво прави учителят, а какво прави ученикът, напрежението сред учителите ще спадне. В крайна сметка целта на подобно наблюдение не е да се направи оценка на учителя, а да се оцени начина на учене. Целта на подобни посещения е преди всичко да се подобри ученето в максимална степен. Може много да се научи от това просто да се наблюдават учениците – ангажирани ли са или са разсеяни; разбират ли урока или правят грешки; ако не разбират, къде точно урокът не работи, какво точно не работи – не най-общо какво, а какво точно, в коя част стъпките не се постигат целите? Тези неща биха били много полезни за наблюдавания учител. Защото, когато си отпред и мислиш за толкова много неща, може би не успяваш да забележиш тези подробности.
Хубаво е да се започне с РАЗГОВОР преди да се направи наблюдение. Разговорът в училищните общности може да се организира около такива въпроси като “ Какво да гледаме в класната стая?“ или „Какво е ефективна практика? Как изглежда тя?“ Без съмнение отговорите на тези въпроси ще са различни. Може да се започне с гледане на видеа на учители, преподаващи в класната стая и дискусия за онова, което се наблюдава – кое от онова, което наблюдаваме е добра практика и кое не. Може би е добра идея тези видеа да са от други училища, не от нашите, за да намалим риска.Това е дейност с ниска степен на риск, затова е добра за начало на един такъв разговор в професионалните учебни общности.

Откъде да намерим тези видеа – с времето съм убедена, че ще се създаде ресурсна библиотека с видеа от българските класни стаи – в интернет има много такива на английски език, придружени със съответните протоколи и конкретни казуси.
Ключов момент – началото на документиране на тези добри практики в българското училище трябва да започне ВЧЕРА. Някои от вас вече записват процеса на прилагане на нови методи в образованието – призовавам всички да започнат да го правят – тези записки ще бъдат ресурсите, които да се използват за попълване на онлайн библиотеката на общността след като се изработят насоки и формат за това.

Накрая за ролята на доверието между възрастните в учителската общност за осъществяване на практиката на отворени врати и споделяне на добър опит. ДОВЕРИЕТО е най-важният фактор за успех на такава дейност. През последните две десетитетия значителна част от изследванията в образованието се фокусират върху този фактор. Мащабно изследване на 1000 училища в Чикаго показва, че в училищата, където съществува доверие между учители, ръководители и родители постигат значително по-добри резултати на стандартизираните тестове.“

Как се управлява иновативно училище

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s